Изследователски институт Mesmerismus

Как започна всичко: разказът на основателя

Всичко започна през 1990 г. в една бръснарница в Кастеламонте, малко градче в Пиемонт. Приятел на д-р Марко Парет отиде там, за да попита бръснаря, Вирджилио Т., какво всъщност е хипнотизмът. Вместо да отговори, Вирджилио затвори вратата и впери поглед в един от чакащите клиенти. За секунди предизвикателното изражение на мъжа изчезна, лицето му пребледня като восък, а при една-единствена забележка за цигарата му го обзе пристъп на кашлица. Втори клиент, без да е изречена нито дума, изпадна в същата странна неподвижност.

Д-р Парет не повярва на разказа, докато не видя всичко със собствените си очи, а след това го усети и върху себе си. Заедно с приятеля си той стана ученик на Вирджилио. Вирджилио беше научил метода като момче от човек на име Роландо и методът, изглежда, произлизаше от „фасцинацията“ на Донато — белгийския магнетизатор, който през 1870-те години можел да спре човек с един-единствен поглед. Скоро след това, в Милано, професор Ерминио Ди Пиза, който наричаше същото изкуство „моментална хипноза“, им показа как погледът може да се използва не за зрелище, а за да се помогне на хората — само за няколко секунди.

В същия ден, в който започна изследването му на хипнозата, започна и второ изследване: как да се тълкува видяното. От самото начало д-р Парет търсеше отговора в невронауките и в НЛП (невролингвистично програмиране), които тогава откриваха нови начини да се опише как хората си влияят взаимно. Практиката на погледа и нейното научно тълкуване оттогава се развиват ръка за ръка; те са двете половини на този институт.

През следващите години д-р Парет търсеше същия моментален поглед в Северна и Южна Америка, Бразилия, Индонезия, Австралия и Русия и никъде другаде не го откри в тази форма. Оставаха два въпроса. Откъде идва това знание? И какво се случва в тялото на човек, когото един поглед спира? От първия въпрос израсна Магнетичната библиотека: да открием в книгите на старите магнетизатори сцените, на които бяхме свидетели в една бръснарница. От втория израсна Аудиовизуалната обсерватория: да заснемаме, курс след курс, какво прави погледът с човешкото тяло.

Откъде започва историята

Животинският магнетизъм се ражда в Европа през XVIII век, когато лекари забелязват, че присъствието, погледът и бавните движения на ръцете на един човек могат да предизвикат силни телесни реакции у друг: промени в дишането, затопляне, треперене, дълбока релаксация, а понякога и внезапно освобождаване от напрежението, което те наричат „криза“. Франц Антон Месмер, виенски лекар, работил в Париж, дава на тази практика първото ѝ име и първата ѝ теория.

През XIX век хипнозата става вербална. Практикуващите започват да въвеждат в транс главно чрез думи и инструкции, а телесните явления, описани от магнетизаторите, се преосмислят като „внушение“: ефект на очакването и на езика. Голяма част от онова, което ранните наблюдатели са описали в тялото, остава встрани.

Ние връщаме тялото в центъра. Нашата отправна точка е онова, което тялото видимо прави, когато към човек се приближат, погледнат го или го докоснат без думи, и го четем редом с оригиналните документи на онези, които първи са го описали.

Какво отличава института

Институтът разчита на два ресурса. Първият е Магнетичната библиотека — сбирка от 3893 каталогизирани труда за животинския магнетизъм, хипнотизма и сродните области, с над 13 700 документа в дигиталната ѝ колекция. Вторият е Аудиовизуалната обсерватория — архив от курсове и демонстрации, заснети от 2011 до 2026 г., в рамките на над трийсет години практика.

Mesmerismus® е регистрирана търговска марка на д-р Марко Парет, който я е създал и който ръководи фондацията. Името обозначава неговия подход към невербалната хипноза, който институтът документира и изучава.

Хипноза при хората и животните: една парадигма

През 1938 г. унгарският лекар и психиатър Ференц Андраш Вьолдьеши (Ferenc András Völgyesi, 1895–1967) публикува Menschen- und Tierhypnose (Zürich and Leipzig: Orell Füssli) — книга за хипнозата при хората и животните, преведена от неговия унгарски труд Ember és állat hypnosis и по-късно преведена на английски като Hypnosis of Man and Animals, with special reference to the development of the brain in the species and in the individual (Лондон, 1966). Той фотографира омари, птици, крокодили, мечки, лъвове и маймуни в състояние на хипнотична каталепсия и стига до смело заключение: хипнотичните състояния при хората и животните имат общ биологичен произход, следователно думите не са единственият начин да бъдат предизвикани, а невербалните техники могат да действат и при хората.

След Вьолдьеши въпросът се разделя на две. Биолозите продължават да изучават тоничната имобилност при животните, а психолозите — внушението при хората. Ние подхващаме отново неговия въпрос с различен инструмент. Тръгваме от невербалната индукция — поглед, присъствие, магнетични пасове — и наблюдаваме у хората, в рамките на петнайсет години заснети курсове и демонстрации (2011–2026), реакции, които силно наподобяват тоничната имобилност при животните: внезапна неподвижност, каталепсия, промени в мускулния тонус и в дишането, както и последващото освобождаване.

С прости думи: тялото притежава древен начин да спре и да се защити, а същият този механизъм може да отвори пътя към спокойствие и възстановяване. Научно казано, ние изучаваме защитна и регулаторна реакция на автономната нервна система, която невронауката свързва с периакведукталното сиво вещество и с вагусовата регулация на сърцето (Kozlowska et al., 2015) и която невербалната хипноза може би е в състояние да предизвика без думи — това е един от нашите изследователски въпроси. Това е изследователската линия, която определя нашия институт.

Ето какво разбираме под неврофункционален подход: започваме от функцията, която можем да наблюдаваме в тялото, и едва след това питаме кои невронни системи я поддържат, вместо да тръгваме от една-единствена теория за внушението.

Две парадигми на нова основа

Поливагалната теория и невролингвистичното програмиране (НЛП) са две от най-широко използваните рамки сред практикуващите, които работят с хора, и две от най-критикуваните от изследователите. Предлагаме и двете да бъдат поставени на по-научна основа: като се тръгне от наблюдаемата функция и от връзката между хората, като се запази онова, което издържа проверката, а останалото се подложи на изпитване.

Неврофункционален прочит на поливагалната теория

Поливагалната теория, предложена от американския изследовател в областта на невронауките Стивън Поргес, дава на терапевтите проста карта на нервната система: състояние на безопасност и социална ангажираност, състояние на мобилизация за борба или бягство и състояние на имобилизация и изключване. Тя дава име и на нещо, което всеки, който практикува невербална хипноза, познава добре: невроцепция — автоматичното усещане на тялото за безопасност или опасност, преди всяка мисъл.

Теорията е обект и на сериозни критики. През 2023 г. психофизиологът Пол Гросман разглежда петте ѝ основни предпоставки — различните роли на дорзалните и вентралните вагусови ядра, връзката им със защитната имобилизация и със социалното поведение, еволюционната им последователност и използването на дихателната синусова аритмия като показател за вагусовия тонус — и ги определя като несъстоятелни или крайно неправдоподобни.

Нашият подход запазва онова, което може да се наблюдава, и оставя отворено онова, което все още е спорно. Използваме трите състояния и невроцепцията като функционални описания на това, което прави тялото: когато човек замръзва, отпуска се, диша по различен начин или се освобождава, ние го отбелязваме като промяна на състоянието, каквато и да е анатомията зад нея. Не градим работата си върху оспорваните предпоставки: не предполагаме кое вагусово ядро е отговорно, не реконструираме еволюционна стълбица и не приемаме един-единствен показател на сърдечната честота за мярка на вагуса. Опората идва от другаде — от тоничната имобилност, защитна реакция, изучавана при животните повече от век, и от онова, което петнайсет години заснето наблюдение (2011–2026) показват у хората.

Казано просто: картата остава полезна, а ние я проверяваме на терен. Научно казано, ние третираме поливагалните състояния като хипотези за функцията, които трябва да бъдат проверени спрямо наблюдаемото поведение и едновременно спрямо няколко физиологични показателя, а не като установена невроанатомия. Това е мостът, който предлагаме между практикуващите, които намират теорията за полезна, и изследователите, които поставят под въпрос основите ѝ.

Mesmeric Polyvagal Therapy — сайтът за практиката на директора (не е резултат от изследвания).

От техниките към връзката: НЛП на нова основа

Невролингвистичното програмиране е създадено в Калифорния през 1970-те години от неговите пионери Ричард Бандлър и Джон Гриндър, които моделират начина, по който изтъкнати терапевти работят с клиентите си. То се разпространява по света като практичен набор от инструменти за комуникация. Д-р Марко Парет е сред въвелите го в Италия и от десетилетия го прилага в консултантската си работа за компании и институции.

Научните изследвания се отнасят силно критично към някои от неговите твърдения. Преглед от 2010 г. на 33 изследвания, направен от психолога Томаш Витковски, установява, че повечето от тях не подкрепят постулатите на НЛП, по-специално идеята, че всеки човек има предпочитана сензорна система, която може да бъде разпозната по движенията на очите и по избора на думи.

В класическото НЛП комуникацията изгражда връзката: практикуващият използва думи и техники, за да създаде рапорт. Ние обръщаме реда. За нас връзката е пространството, в което се изгражда комуникацията, а това пространство се състои най-напред от невербални елементи — присъствие, поглед, поза, ритъм, дишане — още преди да е изречена каквато и да е дума.

Онова, което практикуващите наричат рапорт — мигът, в който двама души започват да се движат, да дишат и да реагират в унисон, — днес се изучава като междуличностна синхронност: систематичен преглед от 2017 г. описва как автономните сигнали на двама души могат да станат взаимозависими и как това е свързано с качеството на връзката им. Тук НЛП се среща с невербалната хипноза и с поливагалната идея за корегулация.

С прости думи: онова, което променя човека, е не толкова техниката, приложена към него, колкото качеството на връзката, в която тя се случва. Научно казано, ние приемаме връзката за единица на анализа и проверяваме процедурите на НЛП по ефекта им върху наблюдаемата синхронност и регулация между двама души, като запазваме онова, което издържа проверката, и оставяме встрани онова, което изследванията не са потвърдили. В нашата школа този подход се нарича НЛП3: той обединява НЛП, невербалната хипноза и поливагалната регулация.

Неврофункционален подход

Неврофункционалният подход тръгва от наблюдавана функция на тялото и търси механизмите, които я пораждат. Започваме с явлението такова, каквото се проявява (вперен поглед, внезапна неподвижност, промяна в мускулния тонус), и едва след това питаме кои системи участват: автономната нервна система, която регулира сърдечната честота, дишането и храносмилането без участието на волята ни; микродвиженията — малките неволеви движения на мускулите и очите; и тонуса — напрежението на мускулите в покой.

Изследователска програма: открити въпроси

Изследователската ни програма е формулирана като въпроси, защото всеки от тях бележи точка, в която историческите свидетелства и съвременната физиология все още не са се срещнали.

Доклади и конгреси

Д-р Марко Парет представя темите на института на международни и медицински конференции. Списъкът по-долу включва само участия, документирани от публичен източник.

• Тимишоара, Румъния, 11–13 септември 2025 г. · Национална конференция по психиатрия с международно участие, пленарна сесия „Хипнозата в психиатричната практика“. Съвместно с проф. д-р Адриан Бумбу: „Неврофизиологични механизми на транса, индуциран чрез поглед: перспективи за хипнотичната фасцинация и поливагалната теория“ и „Месмеризъм – практически аспекти: демонстрация на техники за невербална индукция“. Програма (PDF) · страница на конференцията
• Орадя, Румъния, 1–3 март 2024 г. · Конгрес „Психотерапевтични направления в съвременната психиатрия“, хотел „Континентал“. Председател на научния комитет; доклади „Използване на месмеричната криза за решаване на проблеми“ и „Техники на фасцинацията“, както и практически семинар „Базово обучение по невербална хипноза“. Страница на конгреса
• Рим, Италия, 2016–2019 г. · Световен конгрес по хипноза (Congresso Mondiale di Ipnosi), замислен и ръководен от д-р Марко Парет (организиран от Ipnosi Italia, I.P.C.A., сдружение, свързано с директора): 17–19 юни 2016 г., 16–18 юни 2017 г., 15–17 юни 2018 г., 21–25 юни 2019 г. Сред докладите му са „Фасцинацията за личностно развитие и лидерство“ (2016) и „Хипноза и Mesmerismus“ (2018). Издания · Отчет за 2016 г. · Отчет за 2018 г.
• Монте Карло, Монако, 15–16 ноември 2011 г. · Международна конференция по човешки ресурси, „Грималди Форум“, съвместно с Мат Траверсо. Архивирана страница на събитието

Какво съществува и какво се подготвя

Всяка част от института е на свой етап на развитие, представен тук такъв, какъвто е днес.

Магнетична библиотека	действа Каталог на историческите извори; указателят по периоди се публикува поетапно.
Аудиовизуален архив	действа Курсове и демонстрации, заснети в периода 2011–2026 г.; феноменологичният каталог е в процес на изготвяне.
Метод и практика	действа Десетилетия пряка практика и преподаване на невербална хипноза.
Научен комитет	в процес на сформиране Членовете ще бъдат обявени на този сайт.
Анали на института	в подготовка Статии с DOI; рецензирането ще започне, след като бъде сформиран научният комитет.

Един въпрос ни съпровожда при всеки извор, който четем: защо наблюдателите от 1780-те години, без никаква представа за автономната нервна система, са описали толкова точно реакциите, които физиологията назовава днес?

Включете се в изследванията

Библиография

• Völgyesi F. A., Hypnosis of Man and Animals, 2nd ed., trans. M. W. Hamilton, London: Baillière, Tindall & Cassell, 1966. Каталог на Wellcome Collection
• Völgyesi F. A., Menschen- und Tierhypnose, Zürich and Leipzig: Orell Füssli, 1938. Запис в Google Books
• Gyimesi J., “Hypnotherapies in 20th-century Hungary: The extraordinary career of Ferenc Völgyesi”, History of the Human Sciences 31(4), 2018, 58–82. doi:10.1177/0952695118790414
• Porges S. W., The Polyvagal Theory: Neurophysiological Foundations of Emotions, Attachment, Communication, and Self-regulation, New York: Norton, 2011.
• Grossman P., “Fundamental challenges and likely refutations of the five basic premises of the polyvagal theory”, Biological Psychology 180, 2023, 108589. doi:10.1016/j.biopsycho.2023.108589 (препринт, CC BY)
• Witkowski T., “Thirty-five years of research on neuro-linguistic programming. NLP research data base. State of the art or pseudoscientific decoration?”, Polish Psychological Bulletin 41(2), 2010, 58–66. doi:10.2478/v10059-010-0008-0 (запис)
• Kozlowska K., Walker P., McLean L., Carrive P., “Fear and the Defense Cascade: Clinical Implications and Management”, Harvard Review of Psychiatry 23(4), 2015, 263–287. doi:10.1097/HRP.0000000000000065
• Palumbo R. V. et al., “Interpersonal autonomic physiology: a systematic review of the literature”, Personality and Social Psychology Review 21(2), 2017, 99–141. doi:10.1177/1088868316628405 (запис)